02 август 2018

Аргент МА в подкрепа на „100 години от Дойранската Епопея“

През 2018 година се навършват 100 години от Дойранската епопея. На 15 септември в град Троян ще се отбележи тази знаменателна дата чрез прецизна възстановка на събитията. За тази цел ще бъдат изградени 4 отбранителни линии, бункери, галерии, и т.н. Ще има мащабно използване на пиротехника, като ще се постигне масксимална идентичност на сраженията. Екип от близо 300 човека ще пресъздаде битката.
Честването е една инициатива на „Национален Комитет за Честването“ съвмествно с „Дружество Традиция“ и община Троян.

Специално за Economy News един от организаторите на събитието Христо Йовчевски разкри подробности в ексклузивно интервю:

EN: Г-Йовчевски, бихте ли разказали подробности за възстановката на Дойранската епопея и някои известни и неизвестни факти за това историческо събитие?
Христо Йовчевски: Дойранската епопея е най-голямата и най-важната битка в новата история на България, визирам Третото българско царство. Благодарение на упоритостта и бойната храброст на нашите прадеди, България е успяла да запази своите позиции. Българските войски са се изтеглили по заповед на Командването, но след като са победили. Благодарение на Дойранската епопея, България запазва целостта си. Англия, Франция и изобщо Великите сили, които са участвали, са били против държавата България да съществува в този си размер. Имало е решение една голяма част от Западна България да замине към Сърбия, която им е съюзник в Първата световна война, една голяма част от Югозападна България да се придаде на Гърция, една голяма част от Северна България да се включи към Румъния, а България да остане една тясна ивица от северната и южната страна на Стара планина.
Но тъй като ние показваме нечувана храброст в Дойранската епопея, достойнството на българския народ е оценено и така ние запазваме целостта си, която имаме и до днес.

EN: Кое е най-важното и защо в Троян?

Христо Йовчевски: Най-важното е, че голямата тежест на тези сражения поемат 34-ти и 58-ми Троянски полк. Тези полкове са създадени от Ловешка и Троянска околия, които в решителния момент на сраженията биват хвърлени в боя и успяват да отблъснат огромния по численост противник – англичани, гърци и французи. Тази голяма битка обезсмисля и напълно поставя в безизходица Англия да продължи да води повече война на Южния фронт. Генерал Джордж Милн, командващ тогава Солунския фронт, напълно е загубил боеспособността си, а нашия генерал Владимир Вазов изпраща депеша в София: „Пред себе си нямам противник. Противникът е напълно разбит. Пред себе си нямам реален враг и чакам заповеди да превземем Солун”. Можете да си представите каква храброст е това не само да си победил многочислен противник, а и да искаш да минеш в контранападение и да превземеш главния град на Южния фронт.
За смелостта на троянци са написани много книги, но има един уникален случай. 20-25 години по-късно троянци отиват в Англия, където вечерта посещават едно заведение. Когато там разбрали, че има българи от Троян, дошъл един мъж и казал, че иска да се запознае с тях. Той бил чувал разкази от баща си какви страшни хали са троянците. „Искам да видя живи троянци с очите си”, казал той. Това е истински случай. Наследникът на тези хора и до днес живее в Троян.
Друг интересен случай е свързан със записките на френски лейтенант. След ожесточената артилерийска тридневна канонада генерал Милн е смятал, че не е останал жив човек в позициите. Но генерал Вазов, който много добре съумял да прикрие войските си в галериите и окопите, на практика напълно е запазил боеспособността на Плевенската дивизия. Френският лейтенант описва следното:
„Тръгнахме да атакуваме позиции, на които нямаше жив човек и изведнъж изпод земята излязоха огромни черни хора, на които очите светеха като на мечки. Очите им светеха като въглени и изглеждаха огромни като мечки”.
Мога да разказвам с часове за тази битка. Но година по-рано, по време на априлско-майските сражения, отново 34-ти и 58-ми полк се прославили с храброст. Тогава отново след тридневна артилерийска подготовка и атака нашите прадеди са тръгнали в контраатака – не само че са отблъснали противника, а и са го застигнали. Три пъти е свирила тръбата за отбой, защото те вече били навлезли в гръцка територия. По това време Гърция не е пряк участник във войната. И за да може германското командване да запаси политическите си отношения с Гърция и дипломацията си, тъй като тогавашния гръцки крал е бил женен за немска принцеса, те не са искали българите да гонят и напълно да унищожат противника на гръцка територия. Ето защо е дадена заповед на нашите прадеди да се оттеглят.
Дойранската епопея е уникална проява на храброст на българите, които не са смятали за победа нищо друго, освен щиковата атака. Те тръгват срещу многочислен противник окъсани. Повечето от тях не са имали дори обувки, а са ходели с навързани парцали. Но всички те са били с чиста бяла риза, с която в случай на смърт да бъдат погребани. Виждайки тази гледка, офицерите също обличали парадните си униформи.
И още един интересен факт. Генерал Вазов изпраща от 58-ми полк долу на картечните гнезда троянци и им казва, че противникът е многочислен и атаката ще бъде устремна. Задачата е троянци да направят всичко възможно да спрат този устрем в картечните гнезда. „Направите ли това, ще отблъснем атаката и отново ще победим”, казал генерал Вазов. „Видите ли трудност, стреляйте, бийте се и постепенно отстъпвайте”, заръчал българският генерал. Троянците изпълняват заповедта, без обаче да отстъпят, заплащайки с живота си. Част от тези войници са избити. Други са заловени като пленници, но само заради факта, че са използвани и газови атаки и те са изпаднали в безсъзнание. Важно е, че никой от тях не е отстъпил!
Кои от тези исторически факти ще бъдат включени във възстановката?
Във възстановката нямаме тази огромна площ да пресъздадем всичките позиции, но ще представим малко по-сбит вариант – две или три картечни гнезда, три отбранителни линии (от общо пет), бункери, телените огради, където ще сложим и взривовете, които са спирали устремните атаки. За друго нямаме достатъчно терен, а и средства. Защото разбирате, че парите, които се влагат в тази възстановка са много, но пак са недостатъчни да пресъздадем целия блясък и целия колорит на тази епична битка.
Какво е финансовото изражение на този мащабен проект и кой ви подкрепи?
Финансовото изражение на възстановката до момента е 60 хил. лева. Основно средствата събираме от дарители, като най-големите са Община Троян и предприемачи в града. Има хора, които не могат да дарят средства, но ще участват в подготовката на терен. Там ще се изкопават галериите и окопите, ще се набиват колове, където ще се навързва бодливата тел, ще се обособяват полета и ще се почиства целия терен, тъй като той е много обрасъл. Искаме да пресъздадем терена какъвто е бил, там където всяка секунда е падал снаряд върху тревата. Ще обработим терена, за да го видят хората в максимално автентичен вид.

EN: Каква е програма на събитието?

Христо Йовчевски: Целият ден ще бъде посветен на тези сражения. Сутринта в църквата, която е в непосредствена близост до мястото, ще има церемония. След това ще има литийно шествие до паметника на 34-ти полк. Миналата година той бе възстановен. Сега там ще има и заупокойна молитва. Ще бъде открит паметник на генерал Владимир Вазов, както и почетен караул. Следобед от 17 часа ще започне самата възстановка. Денят ще приключи в 19-19.30 ч. с ансамбъл „Българе”, които ще представят спектакъла „Осмото чудо” в центъра на Троян.
Това е най-голямата възстановка, правена досега в България!

И още исторически факти за Дойранската епопея?

Това е събирателно название на пет отбранителни сражения, които българската армия води срещу настъпващите сили на Антантата на южния фронт на Първата световна война в района на град Дойран, град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война.
След като българското настъпление през 1915 година е спряно по заповед на германското командване на сръбско-гръцката граница българската армия минава към отбрана и при Дойран създава силна отбранителна позиция.
В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия. Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пехотен пловдивски полк. Последвалите четири атаки — на 10, 15, 16 и 18 август – са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия. Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3 200 души загуби, като чепинци губят 1 106, а пловдивчани 250 души.
През 1917 година Втора пехотна е заменена на Дойранската позиция от Девета пехотна дивизия, под командването на полковник Владимир Вазов, която тук записва една от най-блестящите страници в българската военна история.
На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полк на височината Борис. Троянци с решителна контраатака отблъсват противника. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.
Нови атаки срещу Дойранската позиция последват през нощта на 24 срещу 25 април, на 27 април и на 8 май – всичките отблъснати от Девета плевенска дивизия, макар и с цената на големи загуби — около 2 000 души, 900 от които умрели от болести и рани. Съглашенските загуби са над 12 000 убити, ранени и пленени. Полковник Вазов е произведен в чин генерал-майор.
На 16 септември 1918 частите на Антантата започват ново масирано настъпление срещу Дойранската позиция, като срещу защитаващата я Девета плевенска дивизия, която по това време е в състав 58-и, 17-и, 33-и и 57-и пехотни полкове, както и 34-ти полк в дивизионен резерв и 4-и полк в армейски резерв (около 30 000 души) са хвърлени 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души, под командването на генерал Джордж Милн.
Най-тежката атака се поема от 34-ти и 58-ми Троянски полкове (Ловешка и Троянска околия). Атаката е отблъсната!
В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени срещу 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
Англичаните наричат Дойран „Окото на Дявола“ заради претърпения пълен разгром.
Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише по-късно: „Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.“
Английският премиер Лойд Джордж пише по-късно:„ В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.“
В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление.
Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
В 1936 г. в Лондон се организира честване за края на войната. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов. Когато слиза от влака на гара Виктория, на перона е подреден блок на английската армия, а командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.
снимки: архивни кадри